Годината е 1926-а. 24-годишната Антония Брико е все още дете, когато родителите й емигрират в Съединените щати. Тя мечтае да стане диригент, но дори и най-близките й не вземат насериозно амбициите й. Въпреки неоспоримия й талант, дори нейният учител по пиано я съветва да не кандидатства в консерваторията, а да се ориентира към друго по-сигурно и по-подходящо за жена поприще. Осъзнала, че няма какво да губи, тя се връща в родината си, където се опитва да убеди известния диригент Менгелберг да й дава частни уроци.