Думите от заглавието са изречени от Йон Антонеску – войникът, станал министър-председател, чийто злостен антисемитизъм стои зад етническото прочистване, останало в историята като Одеското клане от 1941 г. Във филма на Раду Жуде, млада жена репетира възстановка на „победата” на румънската армия при завладяването на Одеса. Тя непрекъснато среща пречки и неодобрения – както от властите (които биха предпочели редактираната официална история), така и от местните жители, наети като статисти, които имат свои представи за героите и злодеите.