Когато сводникът й Кармине се жени, проститутката Мама Рома решава да започне нов живот със сина си Еторе. Но сводникът не я оставя на мира, а Еторе, който междувременно е започнал да краде, умира в затвора. Пазолини облагородява персонажите си чрез препратки към ренесансовата живопис ("Мъртвият Христос" на Андреа Мантеня) и стига върхове на патоса, без да пролее дори една сълза. Мама Рома представлява страдащата, но неразрушима женственост, докато Еторе - скептичен и преждевременно разочарован от живота, - е своего рода идеален побратим на Безделника, без да е негово бледо копие. Изпълнението на Маняни (въпреки че актрисата не се е разбирала с Пазолини, който я обвинил, че иска да вложи в образа си дребнобуржоазни черти) е едно от най-добрите в кариерата й. Дебютантът Гарофало е открит от режисьора, докато сервира в една кръчма.