1921 г., в началото на двайсетте години. Не далеч от Париж в замъка на Маргьорит Дюмон има парти. Както всяка година, нейният кръг от любители на музиката се събира там около една велика кауза. Никой не знае много за тази жена, освен че тя е богата, и че целият й живот е посветен на нейната страст: музиката. Маргьорит пее. Тя пее от сърце, но тя пее ужасно фалшиво. Подобно на Бианка Кастафиоре, Маргьорит живее със страстта си в собствения си балон, а лицемерната публика идва, за да се посмее. Всички я аплодират и се отнасят с Маргьорит така, сякаш тя е дива, и тя вярва че е. Когато един млад, провокативен журналист решава да напише статия за най-новото й изпълнение, Маргьорит започва да вярва още повече в таланта си. Това й дава куража да си мисли, че тя трябва да следва мечтата си.